Авторски материал на Даниел Панчев , Асоциация за изследване и развитие на гражданското общество

  Отново се зашумя около българската ядрена енергетика. Нашите комшии, румънците, надигнаха вопъл до небеса срещу строежа на нова ядрена мощност - АЕЦ "Белене". Стигна се дотам в Турну Мъгуреле да се издигат плакати "Не искаме нов Чернобил" и "Не на радиоактивното замърсяване" /в-к "Труд" от 9.09.2004г./. Румънските медии пък обявиха WWER реакторите в Белене за чернобилски тип. 

   Това, което стана, не е изненада. То е неразривно свързано с драмата около затварянето на 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй". Тези реактори са безопасни, но ще бъдат затворени заради определени лобистки интереси. За това говорят и оценките за тяхната сигурност. Например в доклад по повод мисията на МАЕЕ от 24-28 юни 2002г. се казва : “По отношение на блокове 3 и 4, при осъществяването на програмата за модернизация, основните функции по безопасност са подобрени до нивото или, в някои случаи над нивото, което отговаря на първоначалните препоръки на МАЕЕ”. И още “Благодарение на значителното подобрение на защитата в дълбочина на централата и защитата срещу всички източници на повреда по обща причина / пожар, наводнение и др./, функциите по безопасност сега могат да бъдат изпълнявани с високо ниво на надеждност при всички режими на централата, включително и в изключени състояния”.

    В подкрепа на блокове 3 и 4 се изказаха и редица евродепутати като Джейл Чичестър, Пиа Ноора Каупи и Гордън Адам. Професор Андре Маесьо, който е президент на Световния съвет на ядрените работници, е на мнение, че “Никой няма право да лишава една страна от енергиен източник, който е сигурен. Би било същинска катастрофа за България да се откаже от своите ефективни и безопасни реактори”

    Оставям тези оценки без коментар.

    Но интересът от затварянето на малките реактори на "Козлодуй" е ясен. Желанието да се спре строежът на нова ядрена мощност в Белене - също. Цялата тази компания срещу българската ядрена енергетика е с цел освобождаване на пазари за румънския ток, който ще се произвежда в строящата се отвъд Дунава АЕЦ "Черна вода". Тя има един реактор тип "Канду" /пуснат през 1996г. - 20 години след подписването на първото споразумение между Румъния и Канада/ и втори, който е довършен до 30%. Инвеститори в румънската централа са "Atomic Energy of Canada", който оглавява консорциум с италианската компания "Ansaldo". На 30март 2004г. в официалния сайт на румънското правителство бе обявено, че страната е получила одобрение от ЕК за кредит от "Евроатом" в размер на 223.5 милиона евро за довършване на втория реактор на АЕЦ "Черна вода"

   Остават открити няколко въпроса :

 * Има ли воля у българските управници да защитават националните интереси на страната в тези тежки години на преход ?

 *Какво мисли да предприеме българският народ , чиито глас не бе чут въпреки онези 517 000 подписа ?

  *Кой дава право на Румъния да обсъжда въпроси от вътрешната политика на една суверенна държава ?

   * Къде са гражданските организации, които да се позоват на решенията на ВАС от 9.01 и 28.03.2004г. и да поискат нищожност на взетото от българското правителство решение за закриване на въпросните реактори?

  Безучастие или незаинтересованост като че ли са най - подходящи в този момент като оценка за отношението към този жизненоважен проблем. Но това касае нашето бъдещо съществуване и не търпи апатия, епизодични мерки и активност.

  Публикувано във в-к "НИЕ", бр2/2005г.

За мнения и коментари : dpan4ev@yahoo.com